With love about my Piano Teacher

След последния концерт на учениците ми един от родителите сподели с мен за децата:

- „Те имат твоите ръце на пианото, твоето пипане“, което ме усмихна някак тъжно, но и с гордост. Това не е моето пипане, това са ръцете на моята учителка, с която никога няма да мога да споделя удовлетворенето и дълбоката емоция, която изживявам бъдейки от другата страна на урокa по пиано. На повече от три хиляди километра и след 7 години останали прашни в миналото, някой неща са вечни и остават в душите и сърцата ни, остават в пианистичните пръсти на следващото поколение.

- „Не“ - беше моят отговор – „това е школата на Росица Иванчева, това са ръцете, които тя ми е дала“. И въпреки, че не минава и ден в който да не си спомня за нея, не минава и ден в който да не ми липсва, аз не мога да бъде по-горда от факта, че я виждам във всеки един от учениците ми. Защото истинският човек остава в живота на хората, чийто сърца е докоснал, дори и след смъртта си. Такъв истински човек беше Росица Иванчева – вдъхновение, светъл пример за всички нас, които имаха честта да бъдат част от живота и изкуството й. Хората казват, че да преподаваш е трудно, но аз никога няма да разбера как е възможно това, защото имах педагог с душа от слънце и желязна дисциплина, който ми показа тайните на музиката с внимание и безкрайно търпение.

На 7ми юли 2014 се навършиха 7 години от смъртта на Росица Иванчева. Нейният завет е с мен във всеки един момент от свиренето ми, преподаването, на сцената, в ученбата стая... Мога само да се надявам, че давайки всичко от себе си, мога да предам поне частица от нейната жажда за знание, перфекционизъм и любов към изкуството на следващото поколение.




After the latest concert of my piano class one of the parents said to me: ‘They have your hands on the piano, your touch’. This brought a sad smile, sad yet full of pride. She was not talking about ‘my piano’ touch, she was talking about my late teacher’s hands and sound without even knowing it. My teacher with whom I will never be able to share the deep joy and fulfilment I feel while I am on the other side of the piano lesson – the teaching side. More than 2 thousand miles away and after 7 years of a lifetime some things never change, some people always remain in our soul and heart, they move on into the next generation’s sound of music.

‘No’ – I remembered to answer – ‘This is the school of thoughts of Mrs Rositza Ivancheva, these are the hands she gave me’. No day passes without me missing her, no day goes without me thinking what she will do in my place, yet I could not be more proud than when I sit in the audience and recognize her touch in each of my pupils.

The real artist remains in your life even after they pass away, because they touched your heart and your soul. Such an amazing person and artist was Rositza Ivancheva – she was inspiration, role model, an example for all of us who had the honour and the privilege to know her and to work with her. Some people say that it is difficult to teach but I will never be able to understand them. I had the best example, I had the pedagogue with soul full of sunshine and love, who had amazing discipline and sense of perfection. She showed me the secrets of music with care and endless patience.

On 7th July 2014 is the 7th year since Rositza Ivancheva passed away. I carry her legacy in each moment of every day, in my own practice and performances, in my teaching and on stage… I can only hope that by giving my best I can pass on at least a little part of her amazing hunger for knowledge, perfection and love about music to the next generation.

#rositzaivancheva

Featured Posts
Recent Posts